В ЗАЩИТА НА ПРОЗРАЧНОСТТА, ДЕМОКРАТИЧНИЯ КОНТРОЛ И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИЗБОР НА БЪЛГАРИЯ

България е демократична правова държава и равноправен член на Европейския съюз и НАТО.

Решенията, които засягат националната сигурност на България, международните ѝ ангажименти и доверието на нейните съюзници, следва да се основават на прозрачност, отговорност пред обществото и уважение към правото на гражданите да бъдат информирани.

Като държава – член на Европейския съюз и НАТО, България носи отговорност и към собствените си граждани, и към общността на демократичните държави, с които е свързана чрез съюзнически ангажименти и споделени ценности. Тази принадлежност е израз на стратегическия и цивилизационния избор, направен след възстановяването на демокрацията, и предполага доверие, предвидимост и отговорност.

Войната, започната от Руската федерация срещу Украйна в нарушение на международното право, показа по трагичен начин колко крехки могат да се окажат мирът и сигурността в Европа.

Разрушени градове, милиони хора, принудени да напуснат домовете си, хиляди убити мирни граждани, осакатени деца и възрастни и системни нападения срещу жилищни сгради, болници, училища и друга гражданска инфраструктура разкриват истинското лице на войната.

Зад числата стоят човешки съдби – семейства, загубили своите близки и домовете си, деца, останали без родители, и хора, които ще носят до края на живота си тежки физически увреждания и дълбоки душевни травми.

Всичко това напомня, че въпросите на отбраната и сигурността не са абстрактна геополитика. Те засягат живота, здравето, свободата, собствеността и бъдещето на милиони европейски граждани.

Националната сигурност означава държавата да бъде способна да защитава живота, здравето, свободата и собствеността на своите граждани, да се ползва с доверието на своите съюзници, да отстоява международния си авторитет и да осигурява условия за свободно и мирно развитие на обществото.

Затова решенията в тази област засягат пряко всеки български гражданин – неговия живот и здраве, семейството му, дома и собствеността му, неговото бъдеще и бъдещето на децата му.

Решенията на българските институции по въпроси, свързани с европейската и евроатлантическата сигурност, не са обикновени политически актове. Те се отразяват върху международния авторитет на Република България, върху доверието между съюзниците, върху възприемането на страната ни като надежден партньор и върху способността ѝ ефективно да защитава своите национални интереси.

Именно затова обществото има право да знае какви фактически, правни, експертни и институционални основания стоят зад подобни решения.

Прозрачността по въпроси от такова обществено значение, доколкото не се разкрива защитена от закона информация, не отслабва държавата. Напротив – тя укрепва общественото доверие, легитимността на институциите и доверието на съюзниците към България.

Отговорността на демократичните институции не се изчерпва с правомощието да вземат решения. Тя включва и задължението, когато това е възможно в рамките на закона, да ги обосновават с факти, правни основания и експертни оценки, така че обществото да разбере защо са взети.

В този контекст изразяваме подкрепата си за публичното искане за информация, отправено от журналиста и главен редактор на списание „Диалог“ Даниела Горчева в упражняване на правото по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, с което се търси ясна, конкретна и мотивирана информация относно фактическите, правните и институционалните основания за решението на Министерския съвет да не участва в инициативата „Коалиция на желаещите“.

Считаме, че поставените въпроси са от изключителен обществен интерес и заслужават изчерпателен отговор по същество в съответствие с принципите на прозрачност, отговорност пред обществото и върховенство на правото.

Призоваваме компетентните институции да предоставят пълен, конкретен и мотивиран отговор в приложимите законоустановени срокове. По отношение на онази част от поисканите сведения, която представлява обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация, това следва да стане в 14-дневния срок, предвиден в закона.
Същевременно заявяваме ясно пред нашите европейски и евроатлантически партньори, че общественото мнение в България не може да бъде свеждано до позицията на което и да е правителство или на който и да е отделен политически лидер.

Българското общество е демократично и плуралистично.

В него съществува широк кръг от граждани, общественици, учени, журналисти, експерти и граждански организации, които последователно подкрепят европейската интеграция на страната, членството на България в НАТО, принципите на международното право, съюзническата солидарност и подкрепата за държавите, станали жертва на въоръжена агресия.

Поради това позицията на изпълнителната власт не бива автоматично да бъде възприемана като позиция на цялото българско общество.

Вярваме, че международните партньори на България следва да разглеждат решенията на изпълнителната власт в контекста на активния демократичен дебат в страната. Плурализмът на мненията и гражданската ангажираност не са признак на слабост, а свидетелство за съществуването на свободно общество.

Нашето обръщение е призив за повече прозрачност, по-голяма отговорност пред обществото и по-силно доверие между институциите и гражданите.

Убедени сме, че именно така се защитават демокрацията, националният интерес, международният авторитет на Република България и сигурността на нейните граждани.

30 юли 2026 г.

Към момента обръщението подкрепиха:

• Росен Плевнелиев – президент на Република България (2012–2017); министър на регионалното развитие и благоустройството (2009–2011)
• доц. д-р Велизар Шаламанов – служебен министър на отбраната (2014)
• Николай Ненчев – министър на отбраната (2014–2017)
• проф. Георги Фотев – министър на науката и висшето образование (1991–1992)
• проф. Владимир Градев – посланик на Република България при Светия престол и Суверенния военен орден на Малта (2001–2006)
• проф. Даниела Колева – културолог
• проф. Евелина Келбечева – историк
• проф. Момчил Методиев – историк и богослов
• проф. дн Вили Лилков – народен представител (2014–2017); заместник-председател на Столичния общински съвет (2011–2014)
• проф. Николай Слатински – секретар по националната сигурност на президента (2002–2006)
• доц. Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии (2010–2016)
• доц. Дилян Николчев – експерт по канонично право
• доц. Едвин Сугарев – посланик на Република България в Монголия (1997–2001) и Индия (2015–2019)
• доц. Красен Станчев – икономист
• доц. Огнян Минчев – политолог, председател на Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ)
• Георги Ангелов – журналист в БНТ, автор и водещ на „История.bg“
• д-р Горан Благоев – журналист и историк
• Захари Карабашлиев – писател
• Калин Манолов – журналист
• Бойко Станкушев – журналист, директор на Антикорупционния фонд (АКФ) и член на Съвета на АКФ
• Владимир Левчев – поет, писател и преподавател в Американския университет в България
• Екатерина Бончева – журналист и член на Комисията по досиетата (2007–2017)
• Борислав Скочев – автор на изследванията „Концлагерът Белене 1949–1987“ и „Комунистическите концлагери и политически затвори в България – Справочник“
• Алфред Фосколо – бивш политически затворник и автор на книгата „Направих, каквото можах“
• Сабри Искендер – бивш политически затворник, лагерист в комунистическия концлагер „Белене“ и създател на Демократичната лига, ноември 1988 г.
• Петър Бояджиев (Франция) – бивш политически затворник
• Владимир Гошев – бивш политически затворник

Настоящото обръщение остава открито за присъединяване от всички български граждани, общественици, учени, журналисти, експерти и представители на гражданското общество, които споделят изложените в него принципи.