Няколко думи за бъдещия мемориал на концлагера "Белене"

Борислав Скочев

Момент от поклонението през 2016 г., организирано от отец Паоло Кортези, Културен център „Евгений Босилков – Белене” и Фондация "Остров Белене". Сн. Б.С.

В последните години от ден на ден расте броят на посетителите в бившия комунистически концлагер "Белене", в това число на ученически групи.

Това е резултат преди всичко от работата на Фондация "Софийска платформа", на отец Паоло Кортези и на Михаил Маринов от Фондация "Остров Белене". Белене стана място на конференции за тоталитарното комунистическо минало, на курсове за учители и на лятно училище за ученици и студенти.

За съжаление, стана и прицел на амбиции.

До 2022 г. отец Кортези, Михаил Маринов и други местни хора, граждански организации и община Белене бяха ангажирани с идеята и проекта за мемориал, с годишните поклонения (прекъснати през 2020 г. заради ковид) и с нелеката целогодишна работа на Михаил Маринов по разчистването на десеткилометровия път до мястото на поклонението от паднали дървета и храсти, с косенето на терена на Втори обект и с разрешението за достъп и транспортирането на посетители. Но в края на 2022 година те бяха атакувани с несправедливи упреци за отлагането на поклонението и за забавянето на мемориала от хора и организации, които от следващата 2023 година се заеха с организирането на годишното поклонение и които изглежда, че виждат в предшествениците си конкуренция.

Това, разбира се, е несъстоятелно. За паметта за българските страдания под съветски ботуш има работа за всеки, който иска да я върши безкористно и честно. Няма място за никаква конкуренция. И общината, Фондация "Остров Белене" и Софийска платформа си сътрудничат, помагат си и се допълват. Напоследък, в един нов етап на атаката, и Софийска платформа, чиято работа оценявам изключително високо, беше нападната с внушения, нелепи обвинения, декларации на "трудови колективи" и досадно настойчиви публикации в една-две медии.

Тогава, през 2022 г., в една предварителна дискусия за възстановяване на поклонението изказах несъгласие с прокарването на разделение между хора, които работят за едно и също, а също заявих категорично несъгласието си да се отнеме от Фондация "Остров Белене" и община Белене проекта за мемориал.

Днес точно това се случва - кампанията на внушения и обвинения срещу Софийска платформа и Фондация "Остров Белене" подготвяше опит за монополизиране на Белене като място на памет.

Тази кампания е разрушителна не само с разлома между съмишленици и с пренебрегването и отстраняването на местната беленска общност.

Тя очертава две нови и крайно неприятни тенденции: да се предявяват партийни и етнически претенции за контрол върху историческия разказ.

Това изкривява и подменя истината за тоталитарната репресия, която се стоварваше върху всички части на българското общество без изключение и без разлика на социална, политическа, професионална, верска или етническа принадлежност.

В този ред на мисли присъствието на турския посланик на последните поклонения (което в присъствието и на други посланици би било естествен израз на почит към страданията на лагеристите, част от които днес са турски граждани) също работи за фалшивата картина на "Белене" като лагер за етническа, а не за тоталитарна репресия. А това може да породи бъдещи претенции към България.

Аз съм привърженик на гражданските начинания и принципен скептик към държавната политика на памет. Но всичко разказано по-горе означава, че вече е необходима регулация, която да не бъде подчинена на лични, групови и партийни амбиции и да не е зависима от злободневни политически интереси и от посоката на геополитическия вятър. И същевременно да гарантира свободата на истинската гражданска почит, на традиционните годишни поклонения и на различните форми на запознаване с историята на комунистическия режим.

Софийска платформа в съавторство с Фондация "Остров Белене", проф. д-р Даниела Колева от Софийския университет, проф. д.н. Момчил Методиев от Нов български университет и мен като изследовател на концлагера изработи визия как Белене да премине от етапа на гражданските начинания за почит и памет към организация, която да съвместява институционалната отговорност и гражданската активност. Тук искам да предложа още няколко лични идеи.

Предлагам да бъде взет като модел мемориал, който е създаден след рухването на комунизма в Източна Европа. Например Мемориалът Война в Чехия. Първоначално лагер за германски военнопленници, през 1949 г. Война става трудов лагер към уранови мини за политически противници на комунистическия режим, а от 1951 г. до 1961 г. e политически затвор. С две решения - от 1999 г. и 2000 г. - чешкото правителство реши да бъде създаден мемориал. Мемориалът е филиал на Минния музей в Пршибрам. Експозицията бе създадена от музея в Пршибрам, обществения Музей на Третата (антикомунистическата) съпротива и Конфедерацията на политическите затворници. През 2001 г. мемориалът бе обявен за културен паметник, а от 2005 г. след реконструкция отвори врати за посетители.

Бъдещият мемориал на Втори обект на бившия концлагер "Белене" би могъл да е филиал на регионалния музей в Плевен или на бъдещ регионален музей в Белене. А проектът на мемориала и експозицията да бъдат изработени съвместно от музея, Министерство на правосъдието, Националния институт за недвижимо културно наследство, община Белене, Фондация "Остров Белене", чиято е първоначалната идея и близо десетгодишната работа по проекта за мемориал, и други граждански организации с доказана и плодотворна работа по темата. Това се надявам да балансира разнородните интереси и да работи само и единствено за националната памет.

Днес, когато лъжепатриоти пак заплашват с Белене, България има нужда да помни и да разпознава заплахите за свободата и националната ни независимост.

9 юли 2025 г.